Идея си нямам какво ще напиша.
Просто ей така ми се пише.
Често ми се случва ей така просто.
После пък ми се ще ей така да не съм го писала и много ми се ще да го изтрия, ама не го...ей така...не е много просто...
*********
Онзи ден, за секунди, минавайки под един току що нацъфтял люляк вдишах...брррр, нещо пролетно избухна в мене...свежо, зареждащо, бррррр....
После се застояхме с Кати под една цъфнала ябълка....уау, малки розово бели нежни експлозийки запукаха някъде дълбоко в мене...
*****************
Днес нямаше и помен от добротата ми, розовия ми цвят и люляковия ми аромат...
***************
Утре имам план-график, та да не се разпилея...
Мисля умишлено да намина под онзи люляк да въздишам и дишам дълбоко....и под ябълката също...докато не са прецъфтели....
Просто ей така...
******************
розово - розово - розово = Кати - цъфнала ябълка - бузки
*****************
"Мамоооо, спинка ми сееее..."
