рисувам
прегорелите лъчи на есента
хризантемите,окъпани в топлите залези
лилавото в очите ти
сладоста по устните
кошниците с гроздето
щурците

и чувам-
въздъхва небето ми
омеква острия му блясък
сгушва се в меките облаци денят
и мигът
става
вечност...

Много образно и живо си я представих...
Поздравления, Ваня!:)