http://www.youtube.com/watch?v=j5dRLPieKoE

 
Стоях пред магазина и потропвах. Чаках от много време, но нямаше значение. Щях да го видя. Сруваше си.
„Здрасти, просто наминавах на път за вкъщи. Искаш ли да ти помогна?”

Идея си нямам какво ще напиша.
Просто ей така ми се пише.
Често ми се случва ей така просто.

Не знам дали достатъчно съм се похвалила, но имам прелестна дъщеря.
Обичам да си заравям лицето в нейните бебешко-миришещи коси и много да я гушкам.
Посадихме си миниатюрни семенца от петунии в една...нещо като кофа.

Жълти лалета - изненадващо! Също като кафето, което ми поднесе в леглото онзи ден. Обичам те досетлив.
Брадясалата усмивка, работният гащеризон, познатата миризма на желязо, загрубелите ръце. Как мина деня ти? Нищо особено. Обичам те. Хре...

Жени сме.
С подходящи полови белези, закръглени анатомични части и удивителни способности.
Можем да плачем от радост и да се усмихваме, когато ни боли.

27. 02. 2010
Кокичетата са нацъфтяли по дворовете...
Профучаваме с колата покрай къщите в "Бояна" и ми се плаче...

По Негов образ и подобие
Вярвам аз в Бога. Лично. Защото е Личност. С лице.
Гледам се в огледалото.

15. 12. 2009
Една кошница болка си купих
по пазарни цени

15. 12. 09
Радвам се на живота.
Всяка глътка въздух е подарък.

Папка І
Пациент - Пепеляшка
Диагноза - Многодетна майка

Облякох си роклята с пясъчен цвят.
Усетих топлата й памучна прегръдка.
Тръгнах по морския бряг.