Моя малка лилава любов

„‘Ивавото е юбимия ми цвят!“ – казваш важно ти и се сгушваш с лилавата си блузка в мен.

 Днес ставаш на четири години, малката.

 Не мога да измеря всички дози любов, усмивки, спокойствие, които ми даде без да подозираш. Без никакво усилие. Без да се замисляш. Без да пестиш.

 Сякаш изсипа в сърцето ми вечност. Запас от лилава любов за днес и утре, и четири години лилави спомени.

Всяка пролет с уханието на зюмбюли посрещаме рожденният ти ден и пролетта. Понякога има слънце, понякога има сняг, но ти цъфтиш неизменно и се разхубавяваш.

„Гъгеичкайме, мамо!“- и смеха ти гъделичка мрачните ми настроения. Обичам когато вали смях.

„Мамо, наисувах ти цвете!“ – и безбройни нарисувани цветя никнат по белите листи.

„Мамо, искам да те целункам и да се усмивкаш!“

„Мамо, ние сме пиятелки! Искам да те гушкам!“

"Честит рожден ден, Кати, моя малка лилава любов!"