В тъмнината ми проблесна светлинка.
"Светулка." - помислих си.
Не,  беше отблясък в очите му.
"Обичам те. Ти си смисълът на живота ми. Ако те нямаше теб, нямаше да имам причина да живея..." - говореше светлинката с познат глас. Увеличи се и озари цялото му лице.
Разплаках се. Не заслужавах да бъде нечий смисъл. Но ако бях, значи и аз имах смисъл. Значи и аз бях нечия светлинка.


В тъмнината ми проблесна светлинка.
"Светулка." - помислих си.
Не, беше отблясък в очите му - моето отражение. 

В неговата тъмнина аз бях светлинката, дори, когато си мислех, че не светя.