Такаааааа, имало, значи, едно време една феяяяяя. Ама не каква да е, ами такава особена - без крилца, с наднормено тегло и без капчица талант за вълшебства...да я ожалиш. Това именно правели другите феи - ожалвали я...Пък тя трупала килца и комплекси, и се радвала донякъде, че няма крилца - че защо са ми, викала си, не могат да ме вдигнат от земята и без туй....
И тъй щял да мине фейският й животец безполезно, ако не срещнала един следобед една гъсеница....Ама не каква да е гъсеница, ами такава - обикновена...Тлъста, брадавичеста и грозна...е, не може да се отрече - гъвкава била все пак за килограмите си и странно - много щастлива!
-Защо си тъй щастлива - питала я феичката - пъплиш по земята, дебела си и безкрила..?
Гъсеницата се засмяла и казала:
-Мама ми каза, че като порасна ще стана най-красивата на света и ще летя над земята!
-Хм, наивница...и аман от амбициозни майки! - с пренебрежение промърморила феичката и се запътила към фейския снек-бар да задуши разочарованието си в голяма порция картофки, двоен шоколадов шейк и половин плодова торта...
След няколко дни пак срещнала гъсеницата - висяща на едно клонче, омотана и безпомощна.
Горката...не стига, че е грозна и безполезна, ами и млада ще си отиде от тоя свят...Ама и станало още по-тъжно - тя поне беше щастлива за кратко, пък аз цяла вечност ще страдам с това наследствено безсмъртие...и пак поела към бара...
Ето, че една сутрин, докато унищожавала 20-тата си палачинка и допивала 3-тия си шоколадов шейк, някой я потупал по рамото :
-Здравей!
-А?! - само успяла да каже феичката и за малко да се задави от изненада - една ослепителна красавица с многоцветни крила и казала просто:
- Мама беше права!
Чак сега феичката разпознала ( по гласа и по очите) оная наивна, щастлива гъсеница...
- Ама как така? Ти не умря ли? Невъзможно е да се промениш толкова!
- Не съм се променила. Просто трябваше да поседя в пашкула достатъчно време, за да се опозная и да се приема такава, каквато съм...Ела! Ще се разходим!
И пеперудата подхванала под мишници феята и полетяла с нея.
Феята за първи път виждала света от горе...
- Колко е различно! - казала тя
- Не, същото е, просто това е горната му част!
За първи път феята се почувствала щастлива.
Престанала да ходи в бара - нямала време - летели с пеперудата...
Дошло време с пеперудата да се сбогуват - нейния живот бил кратък...Но тя се усмихнала и внимателно свалила крилата си:
- Ето, за теб са! Сега ще можеш да летиш!
Феичката вече не била особена...съвсем обикновена фея си станала - лека, ефирна и с крила по-красиви от тези, на другите феи (сега пък й завиждали)....Е, все така не я бивало във вълшебствата, но все се раждала от някоя зелка по някоя въздебеличка, безкрила фея, която да утешава и на която да й трябват чифт пеперудени крилца...