Когато бях малка прекарвах много време на село.Там беше рая за мен,а в детските ми очи баба и дядо бяха съвършените обитатели на този рай,които всячески искаха да ми угодят.Честно казано не знам как баба ми имаше сили да изпълнява детските ни прищевки преди лягане-топло мляко или каша от препечено брашно-и как имаше нерви да ни гледа как изтърбушваме гардероба й в търсене на съкровища/рокли,чанти,бижута и други принцески атрибути.../.
 Днес е рожденния ден на дядо ми ,затова съм се отнесла в спомени за онова време/сегашното там не е толкова съвършено и райско/.
 Винаги съм искала да го нарисувам-със сламената шапка,под,която се подава дългата коса,сплетена на плитка,белия мустак и погледа изпод гъстите вежди...Такъв искам да си го спомням-как разбутва жарта в печката и се разнася ухание и  на прясно изпечен, цвърчащ суджук...как носи цял чувал дини-тъмно зелени,със завити опашлета-натъркалва ги под сянката на ореха,за да хапваме  всеки  ден цяло лято...как пали бялата ладичка,пуска Елвис и отпрашваме към ахелойския плаж-да лудуваме до насита,да събираме мидички и да ближем сладолед...
 Искам да му благодаря за хубавите детски спомени,които не знае,че ми е подарил....
 Искам Бог да ми подари още едно лято с него....
 
 Сега на село ухае на пролет.................